ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В РЕГИОНА

1.СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно – вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.

Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните. Те са се казвали както следва: Сълзата-Баш гьол, Окото – Чанак гьол, Бъбрека – Кара гьол, Близнака – Чифте гьол, Трилистника – Средния гьол. Последните две езера – Рибното и Долното, не са имали самостоятелни имена.

2.СКАКАВИШКИ ВОДОПАД

В рамките на Национален парк Рила, който е един от трите национални парка на територията на България, включени в списъка на ЮНЕСКО със световно природно наследство, е разположен Скакавишкия водопад. Природният феномен е и най-високия водопад на територията на Рила планина, разположена в Югозападна Българиям, а за цялата страна, Скакавишкия водопад заема трето място.

Скакавишкият водопад е една от най-атрактивните природни забележителности в планината Рила. Популярността на водопада сред любителите на природните красоти са многобройните карстови извори в района, чиято живописност се допълва и от вековни гори от бяла мура.

Водопадът се е образувал на река Скакавица в едноименната Скакавишка долина. Тя е разположена в подножието на източния склон на връх Кабул, който от своя страна е основен в района на Северозападна Рила. Скакавишкият водопад се намира на 1750 метра надморска височина, а височината, от която се стичат водите на водопада е измерена на 70 метра.

Скакавишкият водопад е разположен на десния стръмен бряг на река Струма. По своята същност, той е травертинов (бигорен) водопад. Водите, които дават началото на рекичката Големи дол са карстови и много варовити.

Калциевите соли се отлагат от водите по ръба на скалния праг. В резултат на това, в самото начало на падането на водата се образува огромна живописна напластена тераса от бигор, която представлява зеленикава шуплеста варовикова скала. Точно в тази си част, Скакавишкият водопад изобилства от водолюбива растителност.

Истинско приключение е алпинисткото изкачване през зимата на заледения водопад. Отправната точка е популярна сред планинарите – хижа “Скакавица”, а самият преход трае към 35-45 минути. През зимата има водачи, които да обучават любители планинари за безопасен поход. Изкачването на Скакавишкия водопад е несравнима тръпка за любителите на подобни планински преживявания.

3.ОВЧАРЧЕНСКИ ВОДОПАД

Овчарченският водопад се намира в подножието на Рила планина, близо до село Овчарци, община Сапарева баня. Водопадът се образува от водите на река Горица, която тече от склоновете на върховете Каменна мандра и Крива соспа. Реката образува впечатляваща каскада от седем водопада. Вторият отдолу нагоре е Овчаренският водопад.

Овчарченския водопад е най-високия в Рила. Висок е 39 метра. При пълноводие водопадът е изключително красив. До него може да се стигне по ЕКО пътека, която е с голям наклон.

4.МИНЕРАЛЕН ГЕЙЗЕР В ГР.САПАРЕВА БАНЯ

Гейзерът в Сапарева баня със своите 103 градуса е един от най-горещите в света. Единствен в континента Европа, той е най-буйният измежду всички гейзери – пулсира през 5-6 секунди. Открит е през 1957 година при сондаж. Дебита му е 18 л/сек., височината наводния стълб е 18 метра и извира от дълбочина 75 м.

 5.РЕСИЛОВСКИ МАНАСТИР“ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН“

Ресиловският манастир “Покров богородичен” се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1.5 км югоизточно от село Ресилово.
До манастира се стига по асфалтова отбивка от главния път между гр. Дупница и курортното градче Сапарева баня. Отбивката е обозначена и започва на около 6 км след като се излезе от Дупница, и се подмине село Ресилово вдясно. По нея след около 1.5 км се стига директно до манастира.
Мaнастирът e  основан  през ХХ в. (1932 г.).В началото се заселили Игумения Пеларгия и сестрите Клавдия, Серафима, Ксения, Евдокия, Татяна. Живели в малка пристройка при склона на планината, от която  днес са запазени само основите. Историята е оскъдна, но в района на манастира са намерени останки от т. нар. „Римски плочи“, които са използвани през ранното средновековие за подова настилка и орнаментна зидария на храмовете.
Изграждането на храма „Покров на Пресвета Богородица“ започва в тежки години за сестрите. Събирали средства в четирите сега известни окръга Кюстендилски, Пернишки, Софийски и Благоевградски. Мястото за строежа показва самата Божия Майка. Когато се събрали средства за новия храм, жената на кмета на с. Ресилово, Иорданака Гладникова, не смятала за необходимо да се хвърля излишен труд за строеж на църква извън селото и роптаела срещу това начинание. Една вечер насън тя вижда необикновено явление – на определеното място за строежа място имало храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стои жена в светли дрехи, която заканително се обръща към Иорданка, като й казва, че точно тук Тя, самата Царица Небесна е избрала да бъде мястото на новият храм, посветен на всечестния ? Покров. След това вразумената по чудесен начин кметица започва щедро да помага със средства и собствен труд при изграждането на църквата.
Разширен и обновен е през 1995 г., когато се построяват внушителни жилищни сгради. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
В близост са аязмо и параклис „Св. Дух“.
Манастирът е постоянно действаща женска обител.Храмовият празник се отбелязва на 1-ви октомври.

6.КРЕПОСТТА ЦАРИ МАЛИ ГРАД

Крепостта Цари Мали Град се намира край село Белчин. Самоковско. Стените на крепостта с високите 5 метра кули са били измазани с бял хоросан и са се виждали от Витоша и цялото Самоковско поле и са я оприличавали на Цариград, откъдето идва и името (малък Цариград)

Крепостта е съществувала като укрепено селище от ІV до края на VІ век. До този момент археолозите са открили четири кули, 200 м от крепостната стена, проучени са седем сгради от различни периоди – три раннохристиянски църкви и една средновековна църква. Края на крепостта се свързва с едно мощно аварско нашествие в 578 г. при което са унищожени почти всички крепости в района – Пернишката крепост Кракра, Сердика, античния град Германия, Шишманово кале. Номиналите на монетите открити в крепостта датират от 578 г. от византийския император Юстин II – бронзови фолиси.

Населението в крепостта било основно от траки, което по време на римския период приема римските обичаи, мода, градоустройство, живот и бит. Освен тях при разкопките са намерени данни и предмети за присъствието и на готи със своята специфична култура – фибули, с които си закачат плащовете, накити – пръстени, обици, които са различни от модата, характерна за района. Те са пристигнали от столицата им – крепостта Нове при Свищов. Причината за настаняването им в Цари Мали Град е разумното решение на император Теодосий II, който вижда, че не може да спре нашествието им и разрешава да правят това, което те най-добре умеят – обработката на желязо. Железодобива в Самоковско датира от средата на I-во хилядолетите преди Христа и данни за това са намерени в няколко тракийски обекта открити при изпразването на язовир Искър през 1994 година на миналия век.

В крепостта се намира ранно-християнски култов център. В него са намерени три църкви изградени една върху друга. Тази, която е консервирана в момента е от XV век. Тя е построена върху базилика от VI век, която е била построена върху развалините на най-ранната църква в Самоковско от 70-те години на IV век, която е била издигната върху сграда от началото на IV век, която не е била църква – т.е. над 1600 години християнство.

Крепостта е била наречена Свети Спас. Името става модерен топоним по времето на Възраждането. Светец Свети Спас няма и името се отъджествява с Възнесение Господне – 40 дни след Великден. През възраждането много места, където има такива крепости започват да ги наричат Свети Спас. Хора там са намирали убежища от турските нашественици като са се спасявали в тях.

Фондация „Възраждане на Белчин” финансира разкопките, които се извършват под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов.

За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост Цари Мали Град с параклис, намиращи се на хълма „Свети Спас“, където има солидна крепостна стена, изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Откритата квадратна кула, монети, луксозна и битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от 4-5 век.

6.РИЛСКИ МАНАСТИР

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.

Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927–941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371–1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.^[1]

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“, но през 1968 г. монасите са върнати, през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век– 19 век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

МАНАСТИРСКИ ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС

През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина. Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.

ХРЕЛЬОВАТА КУЛА С ПАРАКЛИС „ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ“

През ХІV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от ХІV век.

ЦЪРКВА „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО“

Съборният манастирски храм „Рождество Богородично“

Църквата „Рождество Богородично“ е съборният, централният храм на Рилския манастир.

Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ?, а вероятно и върху част от нейните основи е построена днешната съборна църква.

Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.

Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.

Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.

ЦЪРКВА „ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“

Църквата „Въведение Богородично” е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.

Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от ХVІІІ или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на ХVІІІ в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.

ЦЪРКВА „УСПЕНИЕ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ“

Източно от манастира, на пътеката, която води за старата постница, е разположена църквата „Успение на свети Иван Рилски“. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е включена пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени.

ЦЪРКВА „СВЕТИ ЛУКА“

Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Иван Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.

Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в НИМ, е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от ХVІІІ в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумена Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от Неофит Рилски.

ЦЪРКВА „ПОКРОВ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА“

В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“, на по-високо издигната тераса се намира църквата „Покров на света Богородица“, построена през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоица от с. Рила, върху основи на по-стара църква – „Покров Богородичен”. Стенописите ? от 1811 г. са дело на Тома Вишанов Молера и други майстори от банската художествена школа.

МЕТОХ „ОРЛИЦА“ С ЦЪРКВАТА „СВЕТИ СВЕТИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ“

Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 км източно от град Рила и 18 км от Рилски манастир.

Създаден е вероятно в средата на ХV век. В метоха „Орлица” през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира.

Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. св. Петър и Павел” е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата).

МЕТОХ „ПЧЕЛИНА“ С ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“

Рилският метох „Пчелина“ се намира на около 4 км също югозападно манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената в близост в края на 18 в. също неголяма църква „Успение Богородично”, издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчелари в чифлика.